Обучение чрез преживяване

Кратка история на метода на Обучение чрез преживяване

Програми, основани на учене чрез преживяване, са създадени в училищата и университетите още в началото на 50-те години на миналия век. С течение на годините този вид обучение се утвърди в много страни, интегрира се в образователната система и се толерира в страните от ЕС, Канада и САЩ.

Идеята за учене чрез преживяване, или т.нар. експериментално образование, възниква в началото на XX век. Основоположникът на тази идея, американският философ Джон Дюи, публикува още през 1938 г. книга, озаглавена „Преживяване и обучение“. Според него основата на тази философия на ученето е, че ученикът не чете и не слуша опита на другите, а използва собствените си знания, за да прави открития и експерименти. По този начин учащите придобиват нови умения и променят начина си на мислене.
Нито формалната, нито неформалната училищна програма подготвя младите хора за истинските предизвикателства в живота. Учебната програма може да се основава на цялостни потребности (умствени, физически, творчески, духовни и т.н.), но отделните предмети обикновено са самостоятелни и рядко се комбинират и обединяват.

Потенциалът за учене чрез приключения е много по-широк (и по-дълбок) от „ученето“ в тесния смисъл на думата, който се отнася само до съзнателното учене. Целите на приключенските програми са свързани с идеите за учене в реалния свят, учене в движение, предизвикателни дейности сред природата, учене чрез личен опит, задоволяване на специфични лични потребности, повишаване на мотивацията и увереността.
Добре организираните преживявания включват достатъчно групово взаимодействие, в което неизменно присъстват обратна връзка, конфронтация и насърчаване.
С увеличаването на способността за учене от опит участниците стават все по-способни да поемат отговорност за собственото си обучение и развитие. Повишената способност за учене, съчетана с повишено самочувствие, прави участниците по-независими, по-мотивирани да се самоусъвършенстват и по-чувствителни към възможността другите да подпомагат (или да възпрепятстват) собствения им процес на развитие. Способността да се учим от опита е най-важното умение, което създава възможности за бъдещо развитие и усъвършенстване.
Общи теми, постигане на лични цели, усещане за принадлежност към група, повишена увереност, разбирателство с другите, опитване на нови неща, нова среда, излизане извън установените граници, по-добра организация, изслушване, предприемане на действия, поемане на рискове, забавление, помагане на другите, създаване на приятелства поемане на отговорност, откриване на нови способности, доверие, оценяване на постиженията – една ефективна приключенска програма вероятно ще включва всички тези неща и много други.

Игрите са важна част от процеса на учене чрез преживяване. В игрите правилата, които създават ред, преминават през различните индивидуални поведения и ги интегрират в единно цяло. Ритъмът, съревнованието и взаимността, които се съдържат в повечето игри, създават организация. Тя е насочена към преодоляване на индивидуалните потребности и проблеми. Разделени на кръгове, етапите преминават от „разчупване на леда“, „доверие и подкрепа“, „решаване на проблеми“, „творчески игри“ и „игри с групови и индивидуални предизвикателства“. На практика груповата атмосфера непрекъснато се променя и изгражда.

Ученето чрез приключения е изключително мощен инструмент за въздействие. То има своята уникалност. Една от отличителните черти на приключенското обучение е оптимизмът и позитивното мислене. Приключението насочва към нови възможности и непознати хоризонти. Участниците често правят изявления като „преодоляване на предизвикателствата“, „откриване на неочаквани възможности“ и „цялото преживяване разкрива най-доброто в тях“. При обучението трябва да се приеме, че естествените компетентности са вече съществуващи и съществуват самостоятелно.

Не е достатъчно обаче да настояваме за необходимост от приключение/образование. Всичко зависи от качеството на преживяното. В този смисъл важно място в процеса на учене заема дискусията или разборът (осъзнаването) на случилото се – да видиш, разгледаш и изследваш повторно; да проучиш; да преработиш, да анализираш, да разгледаш критично. Те са основни средства за постигане на множество цели, които подпомагат и разширяват процеса на обучението чрез приключение. Разборът може да изясни възникнало недоразумение, да представи нова гледна точка или пък просто да даде възможност на всеки един от участниците да говори и да бъдат изслушан.
Целта му е да превърне преживяването в усвоено знание, в развитие или и в двете.