Вихрен, Кулоара

Няколко пъти през сезона с Виктор сме си говорили за ски по Кулоара на Вихрен и обикновено стигахме до заключението, че човек там го очаква едно не особено приятно свличане до долу, без много завои и с риск от изпадане през Триъгълника. В долната част се минава през снежни полета, по които се прави постоянен траверс наляво, което за regular сноубордист като мен е по-неудобната посока, тъй като на гръбен кант сме по-нестабилни и самозадържане с пикел на експониран склон като този е почти невъзможно.

И все пак, желанието да опитаме надделя и рано сутринта в неделя тръгнахме нагоре.

Един от големите проблеми на този склон е, че самият кулоар се намира между стената и скално ребро, които го държат на сянка и се огрява много късно от слънцето. За сметка на това, долните снежни полета, както и влизането над Кулоара, са на слънце от момента, в който то изгрее, т.е. състоянието на снега варира много в различните етапи от спускането.

Докато ходехме нагоре решихме тактиката ни да е ранно спускане по горното снежно поле, след което да изчакаме известно време над сенчестата част, за да може фирна да отпусне. Горната част на склона спуснахме в приятен фирн, там наклона не е голям, но е изключително въздушно, кара се над върха на Триъгълника, което означава около 200 метра падане през северната стена на Вихрен при евентуално подхлъзване.

След първите 30 метра ни се наложи да направим рапел, тъй като участъка, който ни отвежда над кулоара беше много тесен и пълен с камъни. След рапела направихме площадка на самото влизане в Кулоара. Не беше особено удобна – висяхме вързани за седалките със закопчани ски и сноуборд и след 30тина минути решихме да караме. Снега беше твърд фирн, но не лед, имаше сцепление с канта. В средата на Кулоара имаше издълбан улей от снеговете и козирките които са падали отгоре през сезона, който беше адски неприятен за пресичане.

Горе долу в средата на склона намерих място, на което можех да спра, и извиках на Виктор да тръгва. 50тина метра след като стартира, му откачи едната ска. Не разбрахме каква е причината – дали неравния терен или проблем с автомата. За късмет, нямаше последствия, той остана на място и успя да стигне до нея, но реши да откатери склона.Когато излязохме от Кулоара, снежните полета долу вече се бяха превърнали в тежка киша. През тях също минаваха няколко улея, образувани от падащите от фунията снегове и козирки, които бяха по над 2 метра дълбоки и се пресичаха трудно. Имаше един пасаж, който бяхме набелязали на качване, през който не можеше да се кара и трябваше да откатерим. В крайна сметка стигнахме до долу живи и здрави, но със смесени чувства.

За мен лично, линията не е особено естетична и красива за каране и е изключително трудно, да се хване в добри условия. Слизането беше по-скоро откатерване със ски/сноуборд на краката, но и предварителните ни очаквания бяха горе долу такива. Може би решихме да опитаме, за да разберем дали все пак е възможно да се слезе със ски на краката и се оказа, че е.

вр. Вихрен, тур Кулоара, 09.05.2021 – Виктор Варошкин (ски), Павел Пеев (сноуборд).