Aiguille du Midi, Glacier Rond

Едно от нещата, които ми се искаше да направя в долината на Шамони при първото ми ходене там, беше да карам някой от кулоарите по западните склонове на Aiguille du Midi. Обсъдихме опциите и решихме да пробваме Glacier Rond.

Aiguille du Midi, Glacier Rond
Западната стена на Aiguille du Midi, в червено е линията на спускане.
Това е склон с вертикална денивелация от около 800 метра, който може да се раздели на 2 части. Първата е един висящ ледник с наклон 45-50 градуса, завършващ с огромен праг от сераци. След 400 метра каране по този склон, се прави лек траверс наляво към ребро, от което се влиза в кулоар с наклон около 45 градуса, който завършва в ледника Босон. От там, в зависимост от снежните условия, има два варианта – траверс до междинна станция на лифта Aiguille du Midi или каране по страхотни склонове с по-лек наклон (вариращи между 25-35 градуса) до Шамони. Ако човек има късмет и уцели добър сняг, спускането до долината е приблизително 2500 вертикални метра, и е дълго няколко километра.
За хората, живеещи в долината, този кулоар, както и съседният до него – Космик – се считат за „тренировъчни“ склонове, заради лесния достъп до тях от лифта – до влизанията се стига за около 10 минути от горна станция на Aiguille du Midi. Въпреки това, тези линии си остават сериозно предизвикателство, а за човек, който е карал предимно по нашите планини, с няколко спорадични ходения по курорти в Алпите, Грузия и т.н., преживяването е доста впечатляващо.
Характерно за планините около Шамони е, че за една голяма част от линиите са необходими малко по-комплексни планинарски умения – планината изисква добра работа с алпийския инвентар – въже, котки, пикел, както и опит на ледников терен. Glacier Rond не е изключение. През следващите няколко зими сме се връщали там многократно и всеки път условията са били различни. Имало е дни, в които сме откатервали горната част по обувки с котки, в други сме ползвали въже за рапел, в трети сме си закопчавали бордовете и ските на върха и сме слизали до долу в паудър. И колкото и да е „тривиално“ това място за местните, за мен си остава една от емблематичните линии там, и първата по-сериозна за мен в масива на Мон Блан.
В началото на долния кулоар в един вълшебен късен следобед.
В горната част на ледника. Тази снимка дава известна представа за наклона.
Тук условията изглеждат доста приятни 🙂
Кулоара свършва в ледника Босон, който понякога е лабиринт от цепнатини
Подготвяме установката за рапел

Североизточен склон на Кутело 2

Едно от по-интересните спускания през миналия сезон беше това по СИ склон на Кутело 2. Не съм на 100% сигурен за името на тази връхна ...

Още

Северната стена на Tour Ronde, Шамони

Една от класическите линии за екстремни ски в масива на Мон Блан е северната стена на Tour Ronde. Интересен факт е, че това е категоризиран ...

Още

Bulgarian Mountain Guides Association
Splitshop Bulgaria