През Април 2018та бяхме влезли в добра физическа форма, бяхме натрупали аклиматизация и известна доза увереност. Един ден, докато траверсирахме ледника Салейна, с тогавашния ми партньор – Нико – минахме под внушителната северна стена на Aiguille d’Argentiere. Един скиор тъкмо беше слязъл от нея, а ние успяхме да видим как един сноубордист се спускаше в долната част, излезе от склона, и няколко минути по-късно огромен серак се откъсна и се сгромоляса върху ледника долу. В последствие разбрахме, че тази стена не е била в кондиция за ски през последните 6-7 години.
Два дни по-късно решихме да опитаме да се спуснемпо нея. Тактиката беше light and fast – еднодневен трип със старт от Les Grands Montets. Изкачване до Aiguille d’Argentiere, който е почти 4000м висок, спускане по северната стена до ледника Салейна, от там обратно до Col du Chardonnet и спускане до Argentiere.
Движихме се добре и успяхме около обяд да сме на върха. На влизането заварихме 50-60 метра черен лед. Имахме 2 30-метрови въжета с нас. Едно от хубавите неща, когато караш върху ледник е, че можеш да си направиш осигурителна точка навсякъде.
Пуснахме един 25 метров рапел, направихме си Абалаков и слязохме още толкова надолу, до началото на снега.
И за двамата това беше първо спускане от такъв мащаб. Беше доста интензивно, но условията бяха добри – имаше мек сняг с малко твърди участъци, сравнително лесно успяхме да се ориентираме по стената, благодарение на следите от момчетата преди нас.
Малко за деня в цифри:
Стената е с около 800 м вертикална денивелация
Първите 350 м с наклон около 55 градуса, след това около 50
Категория на трудност: 5.3
Обща денивелация за деня: +1750м -3200м
