Зимният сезон 2017/2018 в алпите беше изключителен откъм снежни условия. За разлика от предходните няколко страшно сухи зими, от началото на декември 2017та започнаха през
няколко дни да падат количества сняг, каквито аз лично не бях виждал през скромния си фрирайдърски живот 
Бях прекарал там лятото и есента, и когато зимата връхлетя, бях твърдо решен, че оставам, нямаше как да пропусна това.
Бях прекарал там лятото и есента, и когато зимата връхлетя, бях твърдо решен, че оставам, нямаше как да пропусна това.
Именно тези обилни и постоянни валежи направиха така, че през идната пролет можеха да се карат линии, които не са били в кондиция години наред.
Едно интересно каране, което направихме през февруари 2018, беше югозападният кулоар на Aiguille du Passon. Антон беше хвърлил око на този кулоар, и когато звездите се подредиха, ме поканиха да се присъединя към групата, която бяха сформирали. Хванахме несъществуващия вече лифт Grands Montets, с който човек можеше за доста кратко време да се озове на 3200 м надморска височина, в подножието на впечатляващия Aiguille Verte и на около 800 м над ледника Argentiere – едно от най-добрите места за екстремни ски в масива на Мон Блан, бих казал и в света!
Условията в този ден бяха феноменално добри – дълбок и пръхкав сняг, който стоеше супер стабилно по склоновете. Същинската част на кулоара е с денивелация около 350-400 м и наклон 40-45 градуса, които преодоляхме за около 3 часа, тъй като затъвахме буквално до кръста и ни костваше зверски усилия да избием пъртината до горе. Ниските облаци, които бяха затиснали долината долу в ниското, допринесоха за специалното усещане този ден, и той остана един от запомнящите се за сезона.
