Днес се сещам за една интересна линия от Април 2019та от любимия басейн на ледника Аржентиер.
Няколко дни по-рано, заедно с един от сноуборд дружките ми тогава – Адам, бяхме тръгнали към Col des Cristaux, но когато наближихме склона и имахме видимост към него, гледката леко ни стресна. Имаше разлив на лавина и човек, който сондираше в нея. Ускорихме темпото и тръгнахме натам колкото можем по-бързо. Когато го наближихме, стана ясно, че човекът е загубил там едната си ска предишния ден и сега се опитва да я намери. Нямаше пострадали и всичко беше наред, но решихме, че това не е нашият ден за този склон, полюбувахме се на заобикалящите ни върхове и се прибрахме обратно в долината.
При следващия случай, в който условията бяха добри, реших, че пак отивам натам. Този път не намерих партньори, но за мен има едно особено чувство в ходенето на планина сам и обичам да го правя отвреме навреме.
Тактиката, както обикновено, беше еднодневен кръг от ски зоната Les Grands Montets. Тъй като през тази зима горната част на курорта вече не работеше, заради пожара от лятото на 2018та, ходенето се увеличаваше с около 400 вертикални метра. Линията се намира в дъното на басейна Аржентиер, до подножието на склона се стига с колани, а самия склон се изкачва право нагоре по обувки, тъй като е доста стръмен.
Общата денивелация за изкачване, стартирайки от лифта, е около 1400 м, а спускането за деня е -3000 м (спускане до ледника Аржентиер + от върха на Col des Cristaux до долината). Самият склон стартира от 3600 м надморска височина и се спуска около 600 вертикални метра до ледника. Наклонът е средно 47 градуса и е сравнително постоянен през цялото време. Категория на трудност по скалата за стръмни ски е 5.1.
Снега беше мек, леко компактиран от вятъра, но доста стабилен и приятен за каране. Горната част, както обикновено, беше осеяна със стърчащи камъни и влизането ставаше внимателно и технично, а аз бях супер зареден и доволен от още един ден в едно от най-добрите места за стръмни ски, на които съм се озовавал.
