Едно от най-любимите ми места на света за каране на сноуборд, са южните склонове на масива на Мон Блан, надвиснали над Курмайор и долините Вал Фере и Вал Вени. Релефът там е наситен с огромно разнообразие от открити склонове и кулоари с всякакъв наклон и трудност, а денивелациите до долината могат да са над 2000 вертикални метра. Единственият минус е, че заради южното изложение, снегът трансформира бързо и съответно прозореца за добро каране е по-кратък.

Най-хубавото нещо в цялата история е, че една огромна част от тези склонове се обслужват с лифт.

Skyway Monte Bianco се намира на около 20 мин шофиране от Шамони, а в паудър дни там цари едно невероятно спокойствие, което е в пълен контраст с трескавата обстановка при франсетата. Слънчев ден след обилен снеговалеж в долината на Шамони изглежда така: рано сутрин в градския транспорт нервно подрънкват хора носещи ски и бордове, накачени с алпийски инвентар. Пред Aiguille du Midi, 1 час преди да отвори лифтът, вече се оформя опашка от надъхани алпинюги, гидета и екстремни скиори. Под Les Grands Montets е подобно, но там са класическите курортни ски и сноуборд бъмове, част от които живеят по бусове и кемпери на паркинга. Лифтовете отварят в 8:30, в 10:00 вече няма неразцепено парченце сняг в нито една от шестте ски зони в долината, както и по класическите линии на Vallee Blanche. Meanwhile, пристигаме на Skyway 30 мин преди да отвори лифта, десетина местни пият кафе на барчето на кабината. По-добро от всяко кафе, което съм си купувал във Франция, и цената е наполовина. Обстановката е непринудена, няма нерви, а когато лифтаджиите се размърдат, всички отиваме и се качваме заедно в полупразната първа кабинка… От горна станция надолу всеки поема по своята линия.

Една от мега класиките е кулоарът под Aiguilles Marbrees. До върха на Мраморните игли се стига за 40 до 60 минути от горна станция. Прави се един къс траверс с коланите по ледника Glacier du Geant, след което не много дълго прикатерване по снежно-скален ръб до самия връх (около 3500 мнв). От там надолу „кулоарът“ представлява един огромен склон, издигащ се 2150 вертикални метра над Вал Фере. Склонът стартира с наклон около 45-50 градуса, след което поляга леко до към 40 и държи сравнително постоянен наклон до долу. Карането в хубав сняг е на скорост и на големи завои и е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек, занимаващ се с извънпистови ски и сноуборд. Последствията при падане или лавина са доста сериозни. Големите мащаби са предпоставка и за големи лавини – ако нещо се откъсне горе, то най-вероятно ще спре в долината, събирайки всичко по пътя си.

В този ден, заедно с Даниел и Кирос, a.k.a. The Dudes, решихме да си спестим шофирането до Италия и изпантихме до върха от Aiguille du Midi, спуснахме се до Вал Фере от Мраморните игли, почерпихме се с италианска пица и кафе, хванахме Skyway и се спуснахме обратно до Шамони по така нареченото Vallee Noir – италианския вариант на Вале Бланш, което минава по отсрещния бряг на ледника Glacier du Geant. Сумарно за деня сме имали може би 4500-5000 м денивелация спускане с около 600 метра изкачване. Истинско хели-ски преживяване!

P.S. Един от десетината местни, които често пиеха кафенце на барчето преди да отвори лифта и които разцепваха най-впечатляващите линии в района със сноуборд под краката, беше Лука Пандолфи, RIP Luca…